Генетично тестване за хиляди наследствени заболявания.

Наследствените аритмии, кардиомиопатиите и фамилните липидни нарушения имат една обща съществена характеристика: те могат да бъдат установени генетично, често още преди появата на симптоми. Отговорните за това гени — SCN5A, MYBPC3, KCNQ1, KCNH2, MYH7 и други — носят варианти, които стандартните кардиологични панели често пропускат, тъй като тези панели обикновено проверяват само предварително подбрана група от известни варианти, а не пълната генетична последователност.

Секвенирането на целия геном разчита пълната последователност на всеки сърдечен ген, като идентифицира пълния спектър от известни патогенни и вероятно патогенни варианти. Това е важно, защото генетичните сърдечно-съдови заболявания следват каскаден модел: потвърден вариант при един член на семейството има непосредствени, изискващи действие последствия за всеки роднина от първа степен — братя и сестри, деца, родители. Клиничната полза се усилва в цялото семейство.

При заболявания като хипертрофична кардиомиопатия и синдром на дългия QT ранното откриване дава възможност за наблюдение, промяна в начина на живот и, в някои случаи, профилактично лечение — преди да възникне сърдечен инцидент, който да наложи вземането на решение.

APOE4 е най-често търсеният неврологичен генетичен маркер — и причината за това е ясна на повечето хора, без да им се обяснява. Хората, които го търсят, често са били свидетели на това как родител или дядо/баба страда от Алцхаймер и искат да знаят какъв е рискът за тях, преди да се появят симптомите. Въпросът не е абстрактен; той е личен и спешен.

Познаването на вашия неврологичен генетичен профил променя възможностите ви през годините, преди да се появят каквито и да било симптоми. Статусът на носител на APOE4 определя стратегиите за наблюдение, решенията относно начина на живот, както и достъпа до превантивни програми и клинични проучвания, които изискват генетична квалификация. При болестта на Паркинсон вариантите в гените LRRK2 и GBA не само определят риска — те придобиват все по-голямо значение с навлизането в клинично развитие на терапии, стратифицирани според генотипа.

Освен тези широко известни гени, секвенирането на целия геном позволява да се идентифицират варианти, свързани с наследствени невропатии, болестта на Хънтингтън, синдрома на крехката Х-хромозома и редки неврологични състояния, за които стандартните тестови панели не са предназначени. Пълната генетична картина не променя същността на тези състояния, но предоставя на Вас и Вашия лекар информация, която ви позволява да планирате, вместо да реагирате.

Метаболитните генетични заболявания са сред най-често недиагностицираните — не защото са редки, а защото симптомите им се припокриват с тези на заболявания, за които се правят тестове много по-често. Синдромът на Гилбърт засяга около 8–10 % от населението. Наследствената хемохроматоза е най-разпространеното генетично заболяване сред населението от северноевропейски произход. Вариантите на MTHFR, свързани с метаболизма на фолатите и нивата на хомоцистеина, генерират повече от 200 000 търсения месечно само в САЩ.

Картината е една и съща: пациенти с умора, необяснима жълтеница или анормални лабораторни резултати, които не съответстват на нито една стандартна диагноза. Общопрактикуващи лекари, които пренебрегват симптомите или ги приписват на начина на живот. Изследвания, които дават гранични стойности, без да установят основната причина. Това са случаите, в които генетичният отговор незабавно променя клиничния подход.

При секвенирането на целия геном се отчита пълната последователност на всеки ген, участващ в метаболитните функции — а не само най-често срещаните варианти в най-често тестваните гени. При заболявания като хемохроматоза точното определяне на генотипа на гена HFE (хомозиготен за C282Y срещу комбиниран хетерозиготен) определя спешността на лечението, честотата на наблюдението и необходимостта от тестване на членовете на семейството.

Автоимунните и възпалителните заболявания заемат често разочароваща междинна позиция: съществува ясен генетичен компонент — HLA-DRB1 при ревматоидния артрит, NOD2 при болестта на Крон, HLA-DQ2 и DQ8 при целиакията — и все пак при повечето пациенти диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина и чрез изключване, без генетичната им структура някога да бъде потвърдена.

Това е важно по няколко причини. При заболявания като ревматоидния артрит генетичният подтип влияе върху реакцията към лечението — пациентите с определени HLA-профили реагират по различен начин на биологичните терапии. При целиакията отрицателен резултат за HLA-DQ2/DQ8 на практика изключва наличието на заболяването. При болестта на Крон генетичните маркери помагат да се направи разграничение между болестта на Крон и улцерозния колит, които имат различни последствия за лечението. Генетичният резултат не само потвърждава диагнозата — той променя това, което следва да се случи.

Кистозната фиброза и спиналната мускулна атрофия са включени тук, тъй като най-често задаваният клиничен въпрос е за статуса на носител: да се разбере дали даден човек е носител на една копия от патогенен вариант и дали партньорът също трябва да бъде тестван преди планиране на семейство. Секвенирането на целия геном потвърждава статуса на носител чрез пълно покритие на гените CFTR и SMN1 — а не чрез целево скриниране на най-често срещаните варианти.